Всеки я вижда, чува ударите ѝ, но на пръсти се броят тези, които знаят историята и предназначението ѝ.

Във връзка с развитото занаятчийство и работата на турската администрация, турци и българи са почувствали необходимостта от един общ знак за приключване на производствената и служебна дейност. Така се идва до идеята за построяване на часовникова кула – ярък символ на икономическия и културен възход.

Житейската необходимост и значението на майсторското ѝ изграждане се осъзнавали от българи и турци и те, общо взето, правилно оценили развитието на бъдещия център на града. По това време главната улица „Чаршията”, с дюкяните и пазара, е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена. Строежът на кулата бил извършен от местни строители с ломен камък от с. Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – също с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите. За годината на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на строежа може да се съди по вградените вдясно, горе високо на източната страна на кулата, тънки червени тухлички, изписали годината на строежа по турски 1178, което по християнското летоброене означава 1764 г. (Според М. Миланов, чиито бележки прилага авторът, строежът на кулата е започнал през 1762 година и може би окончателно е бил завършен 1764 г. – бел. ИВ). Мнозина берковчани настояват 1762 г. да бъде рождената дата на кулата, защото съвпада с годината с написването на Паисиевата история – 1762 г.

Въпреки всичко часовниковата кула е ценен исторически паметник на гр. Берковица от Паисиевата епоха и е свидетелство за събуждането на един поробен и забравен от света народ, който се отърсва от робията си и вече по-осъзнато оценява своето минало и осмисля бъдещето си. Цялата височина на кулата достига 21,24 м, с отвори (мазгали) по стените, които, някои смятат, са за светлина, а други – за пушечна отбрана. Българинът и в това нещо е изобретателен и строителният му талант е съобразил всичко и съградил съответните мерки. На върха на кулата е бил поставен полумесец на специално съоръжение, за де се вижда отдалеч и да напомня жестокото и непобедимо господство на една агаларска власт. В деня на официалното влизане  на руските войски в освободения от тях гр. Берковица, 5.12.1877 г. след обяд, при голямо мнозинство от радващи се граждани и одобрителни възклицания, свалили съоръжението с полумесеца, поставил кръст, символ на победата на православието над мохамеданството, на свобода и независимост.